На 23 април 181 г. пр.н.е. в Рим тържествено отваря врати храмът на Венера Ерицина. Светилището се издига на Капитолийския хълм и е посветено на богинята Венера, почитана като покровителка на любовта и плодородието.
Култът към Венера Ерицина произхожда от сицилианския град Ерикс. След военните си кампании римляните пренасят почитта към богинята в столицата, като я свързват и с митичния произход на народа чрез героя Еней. Откриването на храма съвпада с празника Виналия, посветен на виното и новата реколта.
Светилището се превръща и в място за поклонение на римските куртизанки. Те отправят молитви и поднасят дарове с надежда за закрила и благополучие. Така храмът заема особено място в обществения живот на града.
Векове по-късно, на 23 април 1516 г., в баварския град Инголщат херцог Вилхелм IV подписва указ, който остава в историята като Закон за чистотата на бирата. Документът постановява, че напитката може да се произвежда само от вода, ечемик и хмел.
Мярката цели да ограничи използването на опасни и некачествени съставки. По това време бирата е сред основните напитки в германските земи и често се консумира ежедневно. С указа се въвеждат и правила за цената, за да бъде тя достъпна за населението.
По-късно, с развитието на науката, към трите съставки се добавя и ролята на маята, която по онова време все още не е позната като отделен елемент в процеса на ферментация.
