Алберт Айнщайн и Милева Марич се срещат през 1896 г. в Политехническия институт в Цюрих. Тя е единствената жена в курса по физика и математика и сред малкото жени, допуснати до подобно образование по онова време. Родена през 1875 г. в днешна Сърбия, Марич се отличава с високи успехи още в гимназията и получава специално разрешение да посещава занятия по физика.
По време на следването си двамата работят заедно върху научни разработки и поддържат активна кореспонденция, в която обсъждат идеи и изчисления. В края на обучението си Марич има по-високи оценки от Айнщайн на част от писмените изпити, но не успява да издържи устния държавен изпит и не получава диплома.
В началото на XX век двамата продължават съвместната си работа. Първите публикации обаче излизат само с името на Айнщайн. През 1901 г. Марич забременява и напуска Швейцария, за да роди в родината си. Дъщеря им Лизерл изчезва от историческите сведения и съдбата ѝ остава неясна.
След като през 1902 г. Айнщайн постъпва на работа в швейцарското патентно ведомство, двамата сключват брак. Между 1904 и 1910 г. се раждат двамата им сина – Ханс Алберт и Едуард. През 1905 г. Айнщайн публикува трудовете, които по-късно ще бъдат определени като негова 'година на чудесата'.
Според запазена кореспонденция Марич участва активно в обсъждането на научни идеи и в математическите изчисления. Нейното име обаче не присъства сред авторите на статиите.
Бракът им се разпада след 1912 г., когато Айнщайн започва връзка с братовчедка си Елза. През 1914 г. той поставя писмени условия за съвместен живот, които ограничават личните им отношения. Разводът е финализиран през 1919 г. По-късно Айнщайн получава Нобеловата награда за физика, а част от паричната сума е договорена да бъде предоставена на Марич.
