В оценката си Европейската комисия отчита, че бюджетният дефицит на България нараства от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г. до 3,5% през 2025 г. Очакванията са той да надхвърли 4% през следващите две години. Заради тази тенденция Комисията предлага страната да бъде поставена в процедура по свръхдефицит и настоява за ограничаване на публичните разходи.
Като основни фактори за влошаването на финансовите показатели се посочват увеличението на заплатите в държавния сектор, по-високите разходи за пенсии и социални плащания, както и финансовата подкрепа за държавни дружества като Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.
Докладът съдържа и критики към данъчната система. Според Комисията плоският данък от 10% без необлагаем минимум води до по-голяма тежест за хората с по-ниски доходи. Отбелязва се, че данъчните приходи в България остават под средното равнище за Европейския съюз, а сивата икономика е сред най-големите в Общността. Препоръчва се повишаване на събираемостта, ограничаване на укриването на доходи и по-строг контрол върху просрочените задължения.
Комисията предупреждава и за дългосрочен натиск върху бюджета заради застаряването на населението, нарастващите разходи за здравеопазване и отбрана. По прогнози държавният дълг може да надхвърли 35% от БВП до 2027 г.
Критики има и към работата на държавната администрация. Според доклада липсват достатъчно квалифицирани кадри, а координацията между институциите остава слаба, особено на местно ниво. Общините срещат трудности при управлението на европейски средства. Комисията настоява за ускорена дигитализация, по-малка административна тежест и по-добра свързаност между институциите.
Отправени са забележки и към борбата с корупцията. Посочва се липса на убедителни резултати по дела срещу представители на висшата власт, както и проблеми при обществените поръчки, включително процедури с един участник и директно възлагане.
