В продължение на десетилетия се смята, че провалът на първата мащабна тайна операция на Запада срещу комунистически режим е резултат от предателството на Ким Филби. Британският разузнавач, работил за СССР, е обвиняван, че е предавал плановете на Москва, а информацията е стигала до властите в Тирана.
Политологът Стивън Лонг обаче предлага различен прочит в книгата си „A Rich Harvest of Bitter Fruit: CIA and MI6 Covert Action in Communist Albania at the Dawn of the Cold War“. След проучване на архиви и интервюта с участници той стига до извода, че причините за провала са по-комплексни.
Между 1949 и 1955 г. Съединените щати и Великобритания изпращат десетки албански емигранти обратно в страната. Част от тях преминават обучение в Малта и Западна Германия, след което са прехвърляни по море или с парашути на албанска територия. Целта е да се събере разузнавателна информация и да се провери дали режимът на Енвер Ходжа е уязвим.
По данни на изследването първоначалният замисъл не е включвал непременно незабавно сваляне на властта. Лондон и Вашингтон са искали да оценят вътрешната опозиция и стабилността на управлението, както и риска от намеса на съседни държави при евентуална криза.
Операциите обаче започват с трудности. Част от агентите се отказват още преди мисиите. Други попадат далеч от предварително определените места за приземяване. Липсва подходящо оборудване, а лошото време допълнително усложнява действията. В редица случаи местни жители сигнализират службата за сигурност „Сигурими“ за появата на парашутисти.
Според Лонг сериозен проблем е и изтичането на информация сред албанските емигрантски среди в Европа. Част от подготвяните акции стават известни предварително, което позволява на албанските власти да реагират бързо. Авторът посочва и грешки в координацията между ЦРУ и МИ6. Въпреки признаци, че някои групи са разкрити, в същите райони са изпращани нови екипи.
За шест години около 36% от участниците в мисиите са убити, арестувани или изчезват безследно. Операцията приключва през 1955 г., без да постигне целите си, а Енвер Ходжа остава на власт още три десетилетия.
Изследването поставя под съмнение твърдението, че единствено действията на Ким Филби са довели до провала. Според автора Съветският съюз едва ли би рискувал толкова ценен агент за операция в страна с ограничено стратегическо значение.
