При хроничното бъбречно заболяване хранителният режим не следва универсални правила. Приемът на калий, белтъчини, течности и сол трябва да се определя индивидуално според стадия на болестта и съпътстващите състояния, съобщава MedReport.bg.
Плодовете, зеленчуците и ядките обичайно присъстват в препоръките за здравословно хранене. При хронично бъбречно заболяване обаче част от тези храни може да изискват ограничение, ако организмът задържа калий, обяснява д-р Лиляна Трифонова, специализант по нефрология в УМБАЛ Пловдив.
Калият участва в работата на мускулите, нервната система и сърцето. Здравите бъбреци поддържат нивата му в норма, но с напредването на бъбречното увреждане тази функция може да отслабне. Затова дори храни с добра хранителна стойност могат да повишат калия в кръвта.
„Здравословното хранене не е списък със забрани, а въпрос на правилен баланс“, подчертава д-р Трифонова. Хранителният режим трябва да отчита стадия на заболяването, стойностите на калий и фосфор, артериалното налягане, наличието на диабет и приеманите лекарства. При някои пациенти се налага и преценка на количеството белтъчини.
Когато лекарят препоръча ограничаване на калия, значение има не само изборът на продукт, но и начинът на приготвяне. Нарязването на зеленчуците на малки парчета, накисването и варенето могат да намалят част от калия, тъй като той преминава във водата. Това не прави храната безкалиева, а размерът на порцията остава важен.
Особено внимание изискват заместителите на сол, тъй като някои съдържат калиев хлорид. Сушените плодове също трябва да се консумират умерено при нужда от контрол на калия: малкото им количество носи висока концентрация на хранителни вещества. Соковете, смутитата, някои млечни напитки и продуктите с добавени минерали и електролити също заслужават преценка.
В менюто може да намерят място храни като ябълки, боровинки, зеле, карфиол и краставици, но честотата и порциите зависят от индивидуалните лабораторни показатели. При ограничение на течностите приемът на храни с високо водно съдържание също трябва да се обсъди с лекуващия екип.
Рибата, включително сьомгата, доставя омега-3 мастни киселини, но количеството ѝ трябва да съответства на предписания прием на белтъчини. Като част от разнообразно меню могат да се използват още зехтин, чесън, магданоз и листни зеленчуци, ако няма противопоказания и съобразно съдържанието им на калий и фосфор.
Няма една „бъбречна диета“, която да е подходяща за всички пациенти, обобщава д-р Трифонова. Бъбреците не се предпазват с отделна храна, а с последователни ежедневни избори и хранителен режим, съобразен с конкретния човек.
Хроничното бъбречно заболяване може да наруши способността на бъбреците да регулират нивата на калий в организма. Затова промените в храненето трябва да се обсъждат с нефролог или с медицински специалист, който познава лабораторните показатели и лечението на пациента.
