Според двамата автори основният въпрос пред ООН вече не е колко структури да съкрати, а кои нейни дейности светът не може да си позволи да загуби.
Те посочват, че международната организация не е длъжна да бъде водещ посредник при всеки конфликт. Все по-често регионални организации, отделни държави и временни коалиции поемат преговорите при кризи. ООН обаче запазва предимство със своята международна легитимност, експертен капацитет, глобално присъствие и възможност да работи на място след политическите договорености.
Като пример Младенов и Алтър дават работата на ООН в Газа между есента на 2018 г. и пролетта на 2019 г. Тогава организацията е осигурила близо 110 млн. долара за гориво, вода, здравни услуги и временна заетост. Според анализа това е позволило приблизително да се удвои електроснабдяването за близо два милиона души. ООН и Египет са помогнали и за предотвратяване на нов широк конфликт до атаката на 7 октомври 2023 г.
Авторите открояват като незаменими дейности наблюдението на санкции, ядрените инспекции, контрола по примирията, международните разследвания, техническото сертифициране и прилагането на международни договори. По думите им при отпадането на такива механизми често няма друга институция, която да поеме задачите им.
В същото време те настояват ООН да прекрати мандати и структури, които вече не изпълняват полезна функция. От 1946 г. досега организацията е приела над 40 000 резолюции, а работата ѝ се определя от повече от 240 междуправителствени органа. Само през 2024 г. системата е провела около 27 000 заседания и е изготвила 1100 доклада.
В анализа се разглежда и Съветът за мир, където Младенов е върховен представител за Газа. Според авторите подобен формат може да съчетае мандат от Съвета за сигурност с по-малка оперативна структура, която да изпълнява конкретни задачи. Те признават опасенията, че такива инициативи могат да се превърнат в паралелни на ООН механизми.
Младенов и Алтър смятат, че рискът може да се ограничи, ако тези структури действат по ясни и ограничени мандати, подчиняват се на решенията на Съвета за сигурност и се отчитат редовно. Според тях така могат да се използват посредници и неофициални канали за контакт още преди напрежението да прерасне в открит конфликт.
Двамата предлагат и различен подход при създаването на политически и мироопазващи мисии. Първо трябва да се определя конкретната политическа цел, а след това да се изгражда необходимият за нея механизъм. Според тях един и същ административен модел не може да се прилага автоматично при различни конфликти.
