Светулките са бръмбари от семейство Lampyridae, а не отделна група светещи насекоми. По света са познати над 2200 вида. Част от тях мигат, други излъчват постоянна светлина, а при някои видове възрастните не използват светлина при ухажването и общуват чрез феромони.
Светенето им се дължи на биолуминесценция. В специални светлинни органи взаимодействат веществото луциферин, ензимът луцифераза и кислородът. При реакцията се отделя светлина с минимално количество топлина. Затова явлението често се определя като „студена светлина“.
Светлинните сигнали не служат само за привличане на партньор. Ларвите на светулките също светят, а според научни наблюдения това може да предупреждава хищниците, че насекомото има неприятен вкус или химическа защита. Една от хипотезите е, че светенето първо е имало защитна функция, а по-късно възрастните светулки са го превърнали и в средство за размножаване.
При много видове мъжките летят ниско над растителността и подават характерни светлинни сигнали. Женските отговарят от тревата или ниските растения. Продължителността на проблясъка, броят му и паузите между отделните сигнали помагат на насекомите да разпознаят вида и пола на отсрещната светулка.
Не всички видове използват един и същ начин на общуване. Дневно активните светулки по-често разчитат на феромони. При тях антените имат по-голямо значение, докато нощните светещи видове обикновено притежават по-развити очи.
На места голям брой мъжки могат да синхронизират сигналите си. Така цели участъци от гората започват да проблясват в общ ритъм. Сред най-известните примери е видът Photinus carolinus в района на националния парк Грейт Смоуки Маунтинс в САЩ. В периода на най-силна активност достъпът на посетители до някои зони се ограничава, за да се намали натискът върху насекомите.
Светлината обаче може да бъде и капан. Женски от рода Photuris имитират отговорите на женски от други видове. Те привличат мъжките с познат сигнал, след което ги нападат. Това поведение носи на някои представители на рода определението „фатални светулки“.
Изкуственото осветление през нощта може да наруши светлинната комуникация между светулките. Ако околната среда не е достатъчно тъмна, сигналите им се губят и насекомите по-трудно намират партньори. Допълнителен риск създават пресушаването и застрояването на влажни терени, промяната в растителността и употребата на пестициди.
