Електронните протоколи за лекарства, мобилното приложение за издаване на рецепти, подготовката на системата за медицинска помощ по въздуха и определянето на терен за Национална детска болница са сред основните решения, реализирани или придвижени в периода, когато д-р Асен Меджидиев ръководеше Министерството на здравеопазването, пише MedReport.bg
Той беше служебен министър на здравеопазването в два последователни кабинета през 2022 и 2023 г. Мандатите му преминаха на фона на сериозни предизвикателства пред системата – недостиг на медицински кадри, ниски възнаграждения в Спешната помощ и регионалните здравни инспекции, забавена дигитализация и липса на изградена система за въздушна спешна помощ.
Част от започнатите процеси продължиха и след края на служебните кабинети, а резултатите от тях са свързани с работата на няколко последователни правителства и институции. Въпреки това в периода на Меджидиев бяха направени конкретни административни, финансови и организационни стъпки, които имат пряко отражение върху пациенти и медицински специалисти.
Електронни протоколи за скъпоструващи лекарства
Сред най-осезаемите промени за пациентите беше въвеждането на електронните протоколи за лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
Преди дигитализацията пациентите трябваше лично да носят медицинските си документи до съответната районна здравноосигурителна каса, да изчакват заверка и да съхраняват хартиения протокол, който след това представяха в аптеката.
През 2023 г. започна електронното издаване на протоколите, първоначално за пациентите, които продължават вече назначена терапия. По данни на Министерството на здравеопазването промяната обхваща над 280 000 души.
Това е една от реформите от периода с пряко отражение върху ежедневието на хората с хронични и тежки заболявания. Тя намали необходимостта пациентите да посещават административни структури и ограничи движението на хартиени документи между лечебните заведения, НЗОК и аптеките.
Мобилно приложение за електронни рецепти
По време на мандата на Меджидиев беше представено и мобилното приложение e-Rx, чрез което лекарите могат да издават електронни рецепти през телефон или таблет.
Целта беше системата да може да се използва и при домашни посещения или при работа извън лечебно заведение. Това е особено важно за общопрактикуващите лекари, специалистите, които посещават трудноподвижни пациенти, и медицинските екипи в по-малки населени места.
Приложението беше част от по-широкото развитие на Националната здравноинформационна система и електронното здравно досие.
Развитието на приложението „еЗдраве“ също разшири възможността гражданите да проверяват информация за извършени прегледи, издадени направления, рецепти, ваксини и други медицински дейности.
Дигитализацията на здравеопазването е дългосрочен процес, започнал преди мандата на Меджидиев и продължил след него. Част от основните функционалности обаче бяха въведени или разширени именно в периода, в който той ръководеше здравното министерство.
Проектът за Национална детска болница
По време на служебния кабинет беше направена важна административна стъпка по проекта за Национална детска болница – определянето на терен в столичния квартал „Горна баня“, район „Овча купел“.
Имотът е с площ близо 40 декара и беше избран след продължителни спорове за местоположението, структурата и начина, по който трябва да бъде изградена бъдещата болница.
Теренът беше определен в координация между Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други държавни институции.
Решението не означаваше начало на същинското строителство, но създаде възможност проектът да премине към следващите етапи на планиране, проектиране и подготовка.
Изграждането на Национална детска болница остава дългосрочен процес, който зависи от действията на няколко последователни правителства. Определянето на подходящ терен обаче беше една от основните предпоставки за продължаване на проекта.
Повече средства за Спешната помощ и здравните инспекции
През периода, в който Меджидиев беше министър, Министерството на здравеопазването осигури допълнителен ресурс за възнагражденията на служителите в центровете за спешна медицинска помощ и регионалните здравни инспекции.
Първоначално бяха предоставени средства за компенсиране на недостига до края на бюджетната година, а впоследствие бяха предвидени над 55 млн. лева за по-трайно увеличение на възнагражденията на работещите в Спешната помощ и РЗИ.
Допълнителен ресурс беше насочен и към служители на регионалните здравни инспекции, които не бяха обхванати от предходни увеличения заради планирани административни оптимизации.
Тези структури имат ключова роля за функционирането на здравната система, но дълго време работещите в тях сигнализираха за недостатъчно заплащане, недостиг на кадри и високо натоварване.
Нови структури за спешна помощ
През периода бяха предприети и действия за разширяване на достъпа до спешна медицинска помощ в населени места, в които подобна структура липсваше.
Бяха разкрити звена за спешна помощ в Сърница и Приморско. За жителите на тези населени места това означава по-бърз достъп до медицински екип при инциденти и животозастрашаващи състояния.
До този момент пациентите трябваше да разчитат на екипи, пристигащи от други населени места, което увеличаваше времето за реакция.
Подготовката на медицинската помощ по въздуха
Мандатът на Меджидиев съвпадна с важен етап от изграждането на системата за спешна медицинска помощ по въздуха.
След прекратяването на предходна процедура за закупуване на хеликоптери заради оферта, надвишаваща определения финансов лимит, процесът беше преструктуриран и стартиран отново.
Държавата сключи договор с италианската компания Leonardo за доставката на шест медицински хеликоптера, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост.
Бяха предприети стъпки за създаване на структура за координация на въздушната медицинска помощ, за подготовка на оперативни бази и за обучение на медицински екипи.
Първите български медици преминаха специализирано обучение за работа в условията на HEMS. Подготвяни бяха и бази с хангари на летище Враждебна в София и в Долна Митрополия.
Започна и изграждането на болнични хеликоптерни площадки, необходими за бързото транспортиране на пациенти до лечебни заведения.
Развитието на системата продължи и след края на служебния кабинет. Поради това крайният резултат не може да бъде приписан само на един министър. В периода на Меджидиев обаче бяха подписани основни договори и беше ускорена организационната и медицинската подготовка.
Промяна в организацията на HEMS
Служебното правителство промени и модела, по който трябваше да бъде организирана въздушната спешна помощ.
Беше взето решение дейността да бъде поета от Държавния авиационен оператор, вместо да се развива чрез създаденото по-рано търговско дружество „България Хели Мед Сървиз“.
Аргументите бяха свързани с необходимостта от по-бързо изграждане на системата, по-висока степен на държавен контрол и използване на вече съществуващ авиационен капацитет.
Създаден беше и Национален център за спешна медицинска помощ по въздуха, който да координира медицинската част на дейността.
Предоговарянето на доставките на ваксини срещу COVID-19
Една от най-активните позиции на Министерството на здравеопазването на европейско ниво беше свързана с договорите за доставка на ваксини срещу COVID-19.
България, заедно с други държави от Европейския съюз, настояваше договорените количества да бъдат намалени и доставките да се съобразят с реалните потребности.
Основният аргумент беше, че държавите са задължени да заплащат количества, които не могат да използват и впоследствие трябва да бракуват заради изтичане на срока им на годност.
Българското здравно министерство зае категорична позиция за прекратяване или предоговаряне на задължителните доставки, без налагане на допълнителни финансови санкции.
След промяната на условията по договорите с Pfizer/BioNTech Министерството на здравеопазването обяви, че България ще спести около 188 млн. лева от ваксини, които няма да бъдат доставени при първоначално договорените условия.
Решението беше резултат от преговори на европейско ниво, но България беше сред държавите, които най-активно настояваха за промяна на договорните отношения и ограничаване на разходите за ненужни количества.
Достъп до специалисти в малките населени места
Като министър Меджидиев подкрепи и инициативи за провеждане на профилактични прегледи в малки и отдалечени населени места.
Идеята беше екипи от специалисти от големи болници да посещават райони с недостиг на медицински кадри, вместо пациентите да бъдат принудени да пътуват до областните центрове или София.
Този подход е особено важен за възрастни хора, деца и пациенти с хронични заболявания, за които пътуването до голям град често е сериозно затруднение.
Предприети бяха и стъпки за пилотно използване на телемедицина в училища и детски градини с цел подобряване на достъпа до медицинска консултация и детско здравеопазване.
Част от тези инициативи останаха в пилотна или подготвителна фаза и не се превърнаха в цялостна национална политика по време на служебните кабинети.
От лекар в „Пирогов“ до министър на здравеопазването
Професионалният път на д-р Асен Меджидиев преминава през различни нива на здравната система – от практикуващ лекар до ръководител на болнична структура, председател на съсловна организация и министър.
Той е специалист по ушно-носно-гърлени болести и е работил в големи столични лечебни заведения.
През 2012 г. създава и оглавява отделение по ушно-носно-гърлени болести в УМБАЛСМ „Пирогов“. Това е първото подобно отделение в историята на спешната болница.
Като лекар в „Пирогов“ Меджидиев е сред инициаторите на програмата „Детско здраве“, чрез която екипи от различни медицински специалности провеждат безплатни профилактични прегледи на деца в страната.
Впоследствие инициативата продължава в партньорство със Столичната лекарска колегия и достига до населени места с ограничен достъп до специалисти.
Фондове за млади и пенсионирани лекари
Като председател на Столичната лекарска колегия д-р Меджидиев участва в създаването на фонд „Млад лекар“.
Чрез него се подпомагат обученията, специализациите и професионалното развитие на млади медици, включително чрез финансиране на краткосрочни специализации в утвърдени лечебни заведения в чужбина.
Идеята е младите лекари да придобиват практически опит и знания, които впоследствие да прилагат в България.
Създаден е и фонд за подпомагане на пенсионирани лекари, изпаднали в затруднение. Инициативата е насочена към медици, които са работили в системата в продължение на десетилетия, но след пенсионирането си се нуждаят от финансова или социална подкрепа.
Номинацията за ръководството на НЗОК
Професионалната и управленската биография на д-р Асен Меджидиев отново попадна във фокуса на общественото внимание, след като той беше номиниран за подуправител на Националната здравноосигурителна каса.
Кандидатурата предизвика критики от представители на опозицията, които поставиха въпроси за кадровата политика и необходимостта от ясна реформаторска програма за НЗОК.
Сред поставените теми беше и фактът, че бившият подуправител на Касата Момчил Мавров е бил началник на политическия кабинет на Меджидиев в Министерството на здравеопазването и впоследствие е оглавявал Надзорния съвет на НЗОК.
Вносителите на кандидатурата посочват като основен аргумент опита на Меджидиев като практикуващ лекар, ръководител на болнично отделение, председател на съсловна организация и министър на здравеопазването.
Предстоящата процедура трябва да покаже какви конкретни решения предлага той за контрола върху разходите, достъпа до лечение, лекарствената политика и управлението на публичния ресурс в системата.
Управленски опит, който предстои да бъде оценен
Периодът, в който д-р Асен Меджидиев ръководеше Министерството на здравеопазването, включва както завършени промени, така и процеси, които бяха продължени от следващи правителства.
Сред най-видимите резултати остават електронните протоколи за лекарства, разширяването на електронното здравеопазване, финансовите решения за Спешната помощ и РЗИ, както и подготовката на системата за медицинска помощ по въздуха.
Към тях се добавят определянето на терен за Национална детска болница, инициативите за подобряване на достъпа до специалисти в малките населени места и позицията на България при предоговарянето на доставките на ваксини срещу COVID-19.
Тези решения не отменят необходимостта всяка кандидатура за ръководен пост в НЗОК да бъде оценявана критично.
Основните въпроси са свързани с контрола върху публичните средства, достъпа на пациентите до лечение, лекарствената политика, намаляването на административната тежест и прозрачността при управлението на Касата.
Оценката на кандидатурата следва да се основава както на предходния професионален и управленски опит, така и на конкретната програма за развитието на НЗОК.
