Пациентски организации настояват институциите да включват хората с инсулт и афазия при изработването на здравни и социални политики. Те искат сигурен и последователен път за пациента – от лечението до рехабилитацията и палиативните грижи, съобщава MedReport.bg.
Асоциацията за инсулт и афазия представи декларация по повод Световния ден за безопасност на пациентите. В нея организациите призовават Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столичната община да работят заедно с пациентите.
Основното искане е за интегрирани политики, които да осигуряват безопасност и непрекъснатост на грижата. Те трябва да отчитат реалните нужди на хората с хронични незаразни заболявания, сред които мозъчно-съдови и сърдечно-съдови болести, рак, диабет и епилепсия.
Председателят на Асоциацията за инсулт и афазия инж. Дорина Добрева подчерта, че афазията не означава липса на интелект или невъзможност човекът да взема решения. Нарушението обаче може да попречи на пациента да съобщи за болка, нежелана реакция от лечение или друг здравословен проблем.
Затова здравните специалисти трябва да отделят повече време, да използват визуални средства и да проверяват дали пациентът е разбрал информацията, посочи Добрева. Тя настоя и за стандарти за достъпна комуникация за хората с афазия.
Пациентите често търсят съдействие не само за самото заболяване, а и за ориентация в системата – към какъв специалист да се обърнат, къде да получат помощ и как да намалят риска от втори инсулт. Нужна им е и информация за възможна поява на епилепсия след мозъчносъдов инцидент.
От асоциацията смятат, че всеки пациент трябва да напуска болницата с ясен план за следващите стъпки. Пациентските организации не могат да заместят държавата, но могат да посочват рисковете в грижата и възможностите те да бъдат предотвратени.
Заместник-председателят на асоциацията д-р Георги Георгиев припомни оценката на Световната здравна организация, че всеки десети пациент претърпява грешка в системата, а половината от тези случаи могат да бъдат предотвратени. Подобни пропуски могат да нарушат правата на пациента и да затруднят лечението и възстановяването му.
Като работещ пример участниците посочиха програмата на Столичната община, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциацията за инсулт и афазия. В ДКЦ-12 и ДКЦ-17 в София вече работят центрове за речева терапия за хора с афазия след инсулт, а специалистите в тях консултират безплатно пациентите и техните близки.
Председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев открои нуждата от по-добра комуникация за рехабилитацията след инсулт. Той посочи, че центровете за логопедична помощ дават възможност да се проследи състоянието на пациента след острото лечение.
Инсултът често води до трайни затруднения в движението, говора и ежедневното функциониране. Афазията е нарушение на езиковите способности, което може да засегне разбирането, говоренето, четенето или писането. Навременната рехабилитация и ясната комуникация с пациента са важна част от възстановяването.
