Малко клинично изпитване при 10 жени с тежка постменопаузална остеопороза отчита по-малко фрактури и белези за костно образуване след еднократно вливане на собствени клетки. Резултатите са ранни и изискват потвърждение в по-големи контролирани проучвания, съобщава MedReport.bg.
Изследователи са разработили метод, който насочва клетки от костния мозък на пациента към костната тъкан. Целта е клетките да достигнат по-лесно до мястото, където е необходимо възстановяване на костта.
В изпитването участват 10 жени с напреднала постменопаузална остеопороза. Екипът извлича мезенхимни стромални клетки от костния им мозък и променя повърхността им, без да засяга генетичния им материал.
Така клетките получават структура, наречена „ХСЕЛЛ“. Тя им позволява да се свържат с Е-селектин по кръвоносните съдове в костния мозък, да се закрепят към съдовата стена и да преминат в костната тъкан.
След еднократно вливане през първите две години честотата на фрактурите в групата намалява с около 94% в сравнение с периода преди терапията. Биопсии, направени приблизително четири месеца след лечението, показват почти двойно увеличение на площта на костната тъкан.
Две години след процедурата образните изследвания отчитат по-висока плътност на гъбестата кост. Показателите за костно образуване остават повишени повече от шест месеца, а участничките съобщават за по-слаба болка и по-добра физическа функция.
Проследяването продължава близо шест години. През този период не са установени сериозни нежелани реакции, които да са свързани с терапията. По-ниската честота на фрактурите също изглежда се запазва.
Авторите подчертават съществените ограничения на изпитването. То включва малък брой пациентки, няма контролна група, а жените са могли да продължат обичайното си лечение за остеопороза.
Затова не може със сигурност да се приеме, че клетъчната терапия сама е довела до намаляването на фрактурите. Необходими са по-големи рандомизирани проучвания, които да оценят ефективността, подходящата доза и дългосрочната безопасност на метода.
Това е първо изпитване при хора на метод за насочване на собствени клетки към костната тъкан чрез временна промяна на клетъчната повърхност. Ако бъде потвърден в по-големи проучвания, подходът може да допълни възможностите за възстановяване на увредена кост при остеопороза.
