Европейският парламент подкрепи първата обща рамка на ЕС за превенция и контрол на сърдечносъдовите заболявания. Планът поставя по-силен акцент върху ранната профилактика, женското здраве, неравенствата и рисковете от околната среда, съобщава MedReport.bg.
На 16 септември Европейският парламент одобри с 545 гласа „за“, 47 „против“ и 75 „въздържал се“ доклад за европейски план за сърдечно здраве. Документът, изготвен от Романа Йеркович, подкрепя създаването на първата самостоятелна европейска политическа рамка за сърдечносъдови заболявания.
Досега ЕС разглеждаше тези болести главно в по-широките политики за незаразните заболявания. Новият подход цели да обедини отделните национални инициативи около общи цели. Европарламентът призовава държавите членки да изготвят нови национални планове или да преработят действащите.
Превенцията заема централно място в предложената стратегия. Сред приоритетите са повишаване на здравната грамотност, обучение в училищата, ранна профилактика и ограничаване на тютюнопушенето, вредната употреба на алкохол, нездравословното хранене и обездвижването.
Планът разширява вниманието и към факторите на околната среда. Той поставя сред важните рискове замърсяването на въздуха, шума, климатичните промени, горещите вълни и излагането на химични вещества.
Специален раздел разглежда сърдечносъдовото здраве на жените. Докладът откроява рисковете по време на бременност, влиянието на менопаузата, ендометриозата и синдрома на поликистозните яйчници. Евродепутатите обръщат внимание и на по-слабото участие на жени в клинични изпитвания.
Диабетът и затлъстяването вече се разглеждат в обща рамка със сърдечносъдовите заболявания. Предлага се координиран скрининг, общи пътеки за лечение и интегрирани национални политики. Документът насърчава и използването на телемедицина, преносими устройства за наблюдение, изкуствен интелект в диагностиката и обмен на здравни данни.
Неравенствата в достъпа до профилактика и лечение също стават самостоятелен приоритет. Предвижда се европейски индекс за неравенствата в сърдечносъдовото здраве, който да проследява регионалните и социално-икономическите различия и да насочва мерки към уязвимите групи.
Докладът предлага по-строг подход към алкохола и нездравословните храни, включително по-добро етикетиране, информационни кампании и използване на данъчни инструменти срещу вредната употреба на алкохол. При тютюневите и никотиновите продукти Европарламентът признава, че отделните продукти могат да имат различен рисков профил, но всички носят риск за здравето.
Сърдечносъдовите заболявания досега нямаха отделна общоевропейска стратегия. Одобреният от Европейския парламент доклад очертава политически приоритети и насърчава държавите членки да съгласуват националните си мерки с общите цели на ЕС.
