Трябва да се обсъдят законови промени, за да могат пациенти с белодробна трансплантация да получават с публични средства и лекарства, които се прилагат извън разрешените показания. Това посочва здравният министър Катя Ивкова в отговор до депутата д-р Александър Симидчиев, съобщава MedReport.bg.
В момента НЗОК не заплаща лекарствени продукти, които се използват извън условията на разрешението им за употреба. Министърът отбелязва, че трансплантираните пациенти могат да бъдат включени сред изключенията от това ограничение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Катя Ивкова подчертава, че подобна промяна трябва да се обсъди след преценка на целесъобразността. Целта е пациентите след трансплантация да имат достъп до необходимото лечение, когато то не попада в одобрените показания на съответния медикамент.
Необходимата поддържаща терапия за трансплантираните пациенти към момента се осигурява от НЗОК, посочва министърът. Между 1 и 31 юли 2026 г. Касата е заплатила лечение на шестима здравноосигурени пациенти с трансплантиран бял дроб. През 2025 г. четирима пациенти са получили одобрени от НЗОК лекарствени продукти.
Подготовката за развитие на белодробните трансплантации в България започва с обучение на екипи от три лечебни заведения във виенската Университетска болница АКН. Петдневното обучение, организирано от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е запознало специалистите с организацията и практическите аспекти на тази дейност.
В момента агенцията работи за създаването на екип от специалисти на ВМА и УМБАЛ „Св. Екатерина“. Предвижда се те да преминат системно и дългосрочно обучение. Наличието на подготвен екип е основно условие за изграждане на трансплантационна програма, посочва Ивкова.
Тя отбелязва, че при планирането трябва да се отчетат и особеностите на донорството, ангажираността на болниците и управленските им приоритети. Устойчиви програми за белодробна трансплантация работят в ограничен брой държави, допълва министърът.
Като междинно решение ИАМН обсъжда проследяването на пациенти, трансплантирани в чужбина, да се извършва от пулмолози във ВМА, обучени във Виена. За това ще е нужна координация и консултация с чуждестранните центрове, където са направени трансплантациите.
Следтрансплантационното наблюдение има пряко значение за дългосрочния резултат от лечението, подчертава Ивкова. Протоколите за оценка на пациентите преди включването им в листата на чакащите и за проследяването след операцията се разработват от лечебните заведения, които извършват съответната трансплантационна дейност.
Отговорът на министъра е по въпрос на депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев. Темата обхваща както възможностите за лекарствено лечение след белодробна трансплантация, така и подготовката на екипи за развитие на тази високоспециализирана дейност в България.
