Тютюнопушенето, обездвижването и късното откриване на хипертония и диабет остават сред водещите рискове за сърдечно-съдовото здраве у нас. Възпалението в съдовете има ключова роля за развитието на атеросклероза, посочва проф. Иво Петров, съобщава MedReport.bg.
Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт и инвалидизация. Затова стремежът към по-дълъг живот трябва да върви с усилия за запазване на функционалността и активността в напреднала възраст, коментира проф. д-р Иво Петров, д.м.н.
Той подчертава, че тютюнопушенето остава най-същественият предотвратим рисков фактор. Над 35% от хората в България пушат, а изделията без дим не са по-безопасен избор за съдовата система. Те също могат да предизвикат възпаление, което уврежда съдовете.
„Възпалението е един от основните стимулатори на атеросклерозата“, посочва проф. Петров. Атеросклерозата води до стесняване на артериите и може да причини инфаркт, инсулт или нарушения в кръвоснабдяването на крайниците.
Към рисковите фактори той причислява още затлъстяването, недостатъчната физическа активност, артериалната хипертония и захарния диабет, когато остават неразпознати или недостатъчно контролирани. Проблем създава и неравният достъп до медицинска помощ в обезлюдените региони на страната.
Проф. Петров дава пример с пациентка от родопско село, потърсила специализирана помощ след месеци болки в крака. При приемането ѝ вече е имало тъканна некроза вследствие на запушена артерия. Екипът е възстановил проходимостта на съда, но загиналите тъкани са наложили малка ампутация.
Много хора подценяват симптомите и отлагат прегледа, защото не очакват сериозно заболяване, отбелязва кардиологът. Той препоръчва хората над 50 години да преминават през годишна профилактика, която включва оценка на лабораторните рискови показатели, електрокардиограма, ехокардиография и доплерово изследване на съдовете.
Като възможност за по-ранно откриване на периферносъдови и мозъчно-съдови проблеми проф. Петров посочва инфрачервената термография с анализ чрез изкуствен интелект. Методът отчита инфрачервеното излъчване на тялото и може да покаже данни за нарушено кръвоснабдяване.
Термографията не изисква облъчване и контрастно вещество. Изследването може да се извършва и в отдалечени райони, ако се осигурят подходящи условия и получените образи се предадат за анализ. В проект, по който работи екипът, са включени над 3000 пациенти с периферносъдови и мозъчно-съдови заболявания.
Проф. д-р Иво Петров, д.м.н., е медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша и ръководи Клиниката по кардиология и ангиология в болницата. Той е член-кореспондент на БАН и има специалности по вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология. Темата е част от участието му в конференцията Sofia Life Summit, посветена на дълголетието.
