Дефицитът на витамин Д е често срещан и в България, а оплакванията му често остават неспецифични. Самолечението с високи дози крие риск, затова приемът трябва да се обсъди с лекар, съобщава MedReport.bg.
Недостигът на витамин Д засяга значителна част от населението в Европа, като честотата се повишава през зимата. Мащабно българско проучване на проф. Анна-Мария Борисова и екипа ѝ е установило висока честота на тежък дефицит и недостатъчност, посочва д-р Станимира Станчева-Василева, началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Пловдив“.
Витамин Д има важна роля за калциево-фосфорната обмяна, здравината на костите и функцията на мускулите. Той участва и в работата на нервната и имунната система. Организмът го набавя чрез синтез в кожата под влияние на слънчевата светлина, както и с храната.
Витамин Д2 се съдържа в зеленолистни растения и гъби, а витамин Д3 може да постъпи с мазни риби, рибено масло, яйчен жълтък, черен дроб и обогатени храни. След поредица от преобразувания в червата, черния дроб и бъбреците витаминът достига до биологично активния си метаболит — калцитриол.
Нивата на витамин Д зависят от сезона, географската ширина, надморската височина, излагането на слънце, облеклото и употребата на слънцезащитни продукти. Значение имат още възрастта, храненето, тютюнопушенето, наднорменото тегло, хроничните заболявания и някои лекарства. След 50-годишна възраст способността на кожата да синтезира витамин Д намалява с всяко следващо десетилетие.
Недостигът може да се прояви с умора, отпадналост, косопад, суха кожа, чупливи нокти, костни и ставни болки, понижена физическа издръжливост и чести инфекции. Възможни са още нарушения на паметта и вниманието, промени в настроението и склонност към депресия. Рахитът при децата е класически белег на тежък дефицит.
Лекарят установява нивото на витамин Д чрез кръвно изследване. Стойност под 25 наномола на литър се приема за тежък дефицит, а резултат между 25 и 49,9 наномола на литър — за недостатъчност.
Корекцията включва балансирано хранене, движение и престой на открито, отказ от тютюнопушене и добър контрол на придружаващите заболявания. Д-р Станчева-Василева посочва, че излагането на слънце два пъти седмично за 5 до 30 минути между 10 и 16 часа може да подпомогне естествения синтез, но подходът трябва да се съобрази с индивидуалния риск.
На пазара се предлагат различни форми на витамин Д — капсули, таблетки, спрейове, капки и инжекционни ампули. Изборът на препарат, дозата и продължителността на приема зависят от това дали се провежда профилактика или лечение, както и от здравословното състояние на пациента. Продължителният неконтролиран прием може да доведе до предозиране с главоболие, коремна болка, повръщане, жажда, често уриниране, запек, бъбречни камъни и хипертонични кризи.
По-ниски стойности на витамин Д се срещат по-често при заболявания на щитовидната и околощитовидните жлези, диабет тип 1 и тип 2, остеопороза, остеомалация, затлъстяване и дислипидемия. При такива състояния лекарската консултация е особено важна.
Текстът обобщава позицията на д-р Станимира Станчева-Василева от УМБАЛ „Пловдив“, публикувана по повод Световния ден на витамин Д. Датата на първоначалната публикация не е посочена.
