Близо 36% от разходите за здравеопазване в България се плащат директно от домакинствата, като най-голямото доплащане е за лекарства. Това поставя достъпа до лечение под риск, предупреди здравният икономист Аркади Шарков, съобщава MedReport.bg.
Аркади Шарков коментира пред бТВ средствата за здравеопазване, предвидени за следващата година. Той посочи, че доплащането от домакинствата достига около 36% до 2024 г., като Европейската комисия отчита най-високи разходи за лекарства, следвани от услугите в извънболничната помощ.
Здравният икономист предупреди, че номиналният ръст на бюджета не гарантира по-добър достъп до медицинска помощ. В периода 2027–2029 г. се очаква делът на здравните разходи от брутния вътрешен продукт да намалява. „Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, заяви Шарков.
Той разкритикува начина, по който Министерството на финансите представя общите разходи за здравеопазване. Посочваните около 8% от БВП включват и личните плащания на гражданите, подчерта той. Публичното финансиране е около 5% от БВП, докато средното равнище в Европа е близо 8%.
Недостатъчният публичен ресурс прехвърля финансова тежест върху пациентите и поражда недоволство, което често се насочва към лекарите и другите медицински специалисти, смята Шарков. „Държавата не си върши работата и държавата не си плаща масрафа“, каза той.
Шарков коментира и запазването на здравноосигурителната вноска на 8%. В европейските държави средното равнище на тези вноски е между 12% и 13%, отбеляза той. Проблемът обаче не е само в размера на вноската, а и в разпределението на осигурителната тежест между държавата и работещите в частния сектор.
По думите му работещите в частния сектор осигуряват около 60% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В същото време държавата осигурява между 60% и 70% от населението, но участва с много по-малък дял в бюджета. Шарков припомни, че се е обсъждало поетапно прехвърляне на част от осигурителната тежест към държавните служители.
Той допусна, че здравната вноска рано или късно трябва да се повиши, но това трябва да върви с реални промени в системата. Самото увеличение няма да реши натрупаните проблеми, ако не се подобрят финансирането и организацията на медицинската помощ, посочи здравният икономист.
Шарков засегна и намеренията за по-строг контрол върху решенията на ТЕЛК. Той подчерта, че без задълбочен анализ не може да се оцени действителният мащаб на злоупотребите. Реформата трябва да пази хората с реални увреждания, тъй като предишни опити са засегнали и пациенти, които действително се нуждаят от оценка на трайно намалената работоспособност.
Според него при установяване на злоупотреби е възможна корекция между 5% и 10%, но не и рязък спад на броя на хората с решения на ТЕЛК. Той посочи инсултите като една от водещите причини за тежка инвалидизация и обърна внимание, че късната диагноза често води до натрупване на заболявания и трайна неработоспособност.
Личните плащания за лекарства и медицински услуги остават важен показател за финансовата достъпност на здравеопазването. Високият им дял означава, че пациентите поемат значителна част от разходите извън публичното финансиране.
