БАПЗГ настоява проектите за бюджет на НЗОК и МЗ за 2027 г. да осигурят достойно заплащане и реално остойностяване на труда на специалистите по здравни грижи. Организацията иска и възможност за преки договори на самостоятелните практики с НЗОК, съобщава MedReport.bg.
Планираният ръст на средствата в бюджета на НЗОК няма да подобри достъпа до качествена медицинска помощ и няма да ограничи кадровия недостиг, заявява Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В становище за бюджетите на НЗОК и Министерството на здравеопазването за 2027 г. организацията посочва, че средствата отново насочват приоритетно към болничната помощ, а извънболничните грижи остават на заден план.
От БАПЗГ отбелязват, че проектобюджетът на НЗОК предвижда промени в пет закона, но не решава основни въпроси, поставяни от сестрите и акушерките. Сред тях е правото на амбулаторните практики по здравни грижи да сключват преки договори с касата за дейностите по Приложение № 1а към Наредба № 9 от 2019 г.
Асоциацията възразява и срещу продължаващото непряко финансиране на специалистите по здравни грижи чрез лечебните заведения в първичната извънболнична помощ. Този модел не е дал резултат през годините, посочват от организацията. В проекта няма и разширяване на дейностите по здравни грижи, които НЗОК може да заплаща.
За поредна година липсват механизми, които да гарантират минимално възнаграждение от 1800 евро месечно за специалистите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, заявява БАПЗГ. В същото време организацията оценява като положителна стъпка предвидените стипендии до 350 евро за специализанти по здравни грижи, но ги определя като недостатъчни за задържане на кадрите.
Според асоциацията заложеното увеличение с 5% на заплатите в структурите към МЗ, сред които РЗИ, центровете за спешна медицинска помощ и кръвните центрове, също няма да позволи достигане на исканото минимално възнаграждение.
БАПЗГ настоява между първо и второ четене на бюджетите да се осигури финансиране за минимално месечно заплащане от 1550 евро. Организацията предлага целево финансиране за възнагражденията в областните и общинските болници, както и публични отчети за получените и разпределените средства. Доплащанията за нощен и извънреден труд, професионален опит и допълнителна квалификация трябва да се начисляват отделно, посочват от асоциацията.
Сестрите и акушерките искат разчет за необходимия финансов ресурс, ясен механизъм за разпределение на средствата и контрол върху изпълнението. Мерките за лечебните заведения, които работят с НЗОК, трябва да важат за всички специалисти по здравни грижи независимо от собствеността на работодателя, смятат от БАПЗГ.
Организацията поставя акцент върху реалното остойностяване на здравните грижи. При определяне на цените на медицинските дейности НЗОК трябва да отчита труда на сестрите, акушерките и останалите специалисти по здравни грижи, сложността на работата и времето за нейното изпълнение. Необходима е и оценка дали определените цени позволяват осигуряване на достатъчно персонал и спазване на изискванията за качество.
БАПЗГ настоява още за развитие на амбулаторните и домашните здравни грижи. Тя предлага НЗОК да заплаща конкретни дейности като домашни посещения, проследяване след изписване от болница и обучение на пациентите и близките им за грижи в домашна среда. Асоциацията иска законови промени, които да я признаят за пълноправен договорен партньор на касата по въпросите на здравните грижи.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи обединява медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи. В становището си по проектобюджетите за 2027 г. организацията призовава за промяна в разпределението на средствата и за по-силна извънболнична помощ.
