Телефонните консултации и чат приложенията не покриват изискванията за медицинска помощ от разстояние, предупреди д-р Елена Драгушева. Новите правила поставят общопрактикуващите лекари между задължението за достъпност и строгите изисквания за сигурност, съобщава MedReport.bg.
Общопрактикуващите лекари са изправени пред нормативно противоречие при дистанционните консултации, заяви д-р Елена Драгушева, дм, общопрактикуващ лекар и управител на МЦ „МеонаМед“. Тя представи позицията си на XIII Годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“.
Националният рамков договор за 2026–2028 г. задължава личните лекари да осигуряват 24-часов достъп извън обявения работен график, включително по телефона. В същото време Наредба 5 от 28 април 2026 г. определя като медицинска помощ от разстояние всяка профилактична, диагностична или лечебна дейност без присъствен контакт.
Това означава, че и обичайната телефонна консултация трябва да отговаря на конкретни условия. Необходими са надеждно удостоверяване на самоличността на пациента, предварително информирано съгласие, защитен канал за комуникация и документиране на дейността в НЗИС до 16:00 ч. на следващия работен ден.
„Всеки лекар днес на практика консултира дистанционно, но масовите канали като обикновения телефон и чат приложенията не осигуряват нито сигурна идентификация на пациента, нито защита на чувствителните здравни данни и проследимост в НЗИС“, посочи д-р Драгушева.
Тя подчерта, че Наредба 5 поставя ясна граница: дистанционната грижа трябва да гарантира същото качество, сигурност и професионална отговорност като прегледът в кабинета. По думите ѝ популярните приложения за разговори и съобщения не дават тази защита и създават нормативен риск за лекарите.
Дигитализацията на връзката между лекар и пациент има значение и заради европейските изисквания. Регламентът за Европейското пространство за здравни данни предвижда от 2029 г. пациентското резюме и електронната рецепта да се обменят в единен формат в целия Европейски съюз. Д-р Драгушева определи пълноценната интеграция с НЗИС като устойчивия път към тази цел.
Като възможно практическо решение тя представи платформата „МеонаМед“, разработена със софтуерната компания „codbex“. Системата включва потвърждаване на самоличността, електронно информирано съгласие, криптирана комуникация, обмен на документи, подписване с квалифициран електронен подпис и автоматично изпращане на амбулаторния лист в НЗИС.
Всеки медицински файл в платформата се шифрира със самостоятелен ключ на ниво устройство и се съхранява в Европейското икономическо пространство. Пациентът определя с кой лекар да сподели конкретна информация. Екипът на „МеонаМед“ обяви, че ще предостави безвъзмездно достъп до платформата за шест месеца на трима общопрактикуващи лекари, които покриват високи медицински и етични стандарти.
Наредба 5 от 28 април 2026 г. въвежда изисквания за медицинската помощ от разстояние, когато няма пряк контакт между лекар и пациент. Те обхващат идентификацията, информираното съгласие, защитата на здравните данни и документирането на извършената дейност в НЗИС.
