Тридневна национална стачка на служители в румънските държавни болници насочи вниманието към заплатите и недостига на кадри. Здравните системи на България и Румъния имат сходен осигурителен модел, но се различават по доплащането и организацията на болничната помощ, съобщава MedReport.bg.
Медицински и санитарни работници в държавните болници на Румъния започнаха национална стачка срещу проект за ограничаване на допълнителните възнаграждения в публичния здравен сектор. В продължение на три дни лечебните заведения са приемали само спешни случаи.
След разговори с правителството синдикалната федерация „Санитас“ прекрати протеста временно. От организацията заявяват, че дават възможност за нови преговори, но могат да възобновят стачката, ако не се стигне до решение. Синдикатът настоява за по-справедлив закон за заплащането и за преговори с институция, която има правомощия да взема решения.
Както в България, и в Румъния здравеопазването се финансира чрез солидарно здравно осигуряване и работи с една здравноосигурителна каса. В двете страни има държавни и частни лечебни заведения. Румънската здравна вноска е 10%, а българската – 8%. В Румъния служителят поема цялата вноска, докато в България тя се разделя между работника и работодателя.
Публикацията посочва, че бюджетът на румънската здравна каса е около 15,5 млрд. евро, което е приблизително три пъти повече от бюджета на българската каса. В Румъния обаче частните болници често получават ограничено финансиране от касата за клиничните пътеки и пациентите доплащат. Изключения се правят за определени диагнози, сред които онкологичните заболявания.
Напрежението сред румънските медици е свързано най-вече с добавките за нощен труд, дежурства и работа при рискови условия. Те формират значителна част от крайното възнаграждение. Лекарите специализанти получават нетно около 830–1150 евро месечно, а лекарите специалисти – средно 1500–2500 евро. При началниците на отделенията възнагражденията могат да достигнат 3000–3500 евро месечно.
При медицинските сестри началното брутно възнаграждение варира между 1080 и 1265 евро. При натрупан стаж и работа в по-натоварени звена заплатите могат да достигнат 1300–1520 евро брутно, включително с допълнителните възнаграждения. Именно ограничаването на тези плащания засилва недоволството в сектора.
И двете държави срещат трудности с неравномерното разпределение на лекари и лечебни заведения. Медиците и болниците се концентрират в икономически по-силните райони. В Румъния работят приблизително 78 000 лекари, или около 3,6 на 1000 души население. В България осигуреността е 4,5 лекари на 1000 души.
Разликата е по-осезаема при медицинските сестри. В Румъния се падат около 2,2 сестри на един лекар, докато в България съотношението е приблизително една медицинска сестра на 0,9 лекари. Публикацията посочва, че отливът на лекари от румънските държавни болници към частния сектор и други страни от ЕС увеличава натиска върху системата и върху разходите на пациентите.
Публикацията не посочва дата на стачката. Тя сравнява основни характеристики на здравните системи в България и Румъния през призмата на спора за възнагражденията в румънските държавни болници.
